Узунджово е едно от популярните села на територията на Южна България и се намира само на десет км от областния град Хасково. Само още четири км са необходими, за да се стигне до Димитровград. Иначе въпросното населено място не просто е разположено в област Хасково, но и принадлежи административно към едноименната община. Узунджовски и Хасковски са двата рида, покрай които протича реката със същото като на селото име. Това е всъщност хълмистата хасковска област, поне част от която се пада в пределите на източните Родопи. Към 2012-а година е установено, че тук живеят поне 1 500 души, но със сигурност числеността на населението се е променяла през годините. Само на км в посока изток от селото има могила, категорично доказателство за богатата и древна история. В епохата на халколита животът по тези места кипи, а това значи приблизително три хилядолетия преди раждането на Христа. Първото по-съвременно селище възниква по време на средните векове.
В периода на управлението на кан Омуртаг между 814-та и 831-ва година изникват много надписи, което е плод от активната строителна дейност на тогавашния управник на страната ни. В един от тях е споменато името Узунджово, само че под името Макро ливада. През този период това е просто една от многобройно разпръснатите из страната крепости. Първоначално се установява, че изграждането на крепостта следва да се отнесе към времето на тракийските племена. Но после постепенно е разширена и надграждана, а това обхваща епохите на Средновековието и късната античност. Селището Пизус по всяка вероятност възниква по тези места. Гръцкото населено място се появява през 204-та година преди Христа. На по-късен етап от време могъщата римска империя успява да превърне селището в добре укрепен град. Блисимос е името на нововъзникналия град, а името с „ливади“ е дадено на местността. За съжаление участта на селището е трагична. През шести век то е напълно разрушено от неспирните славянски набези, от които и страната не остава по-назад. Когато славяните стигат и до тези места, те основават собствено селище по техен образец. То бива кръстено Вирово, а настоящето име селото получава след падането на България под турско робство.
Узунджово в буквален превод означава „дълго поле“, което е интересен факт за любителите на етимологията. В различни данъчни регистри от 17-ти и 18-ти век селището не се среща точно като Узунджово, а със сравнително близки и сходни наименования. По време на робството тук се провежда панаирът, който е един от най-големите в цялата империя. Църквата Св. Богородица е мястото, около което този най-голям за страната ни панаир възниква на първо време като пазарище. Синан Паша през 1593-т полага основите на панаира според някои видни чуждестранни изследователи. Мурад Трети и Мехмед 4-ти впоследствие продължават традицията – това са двама от известните османски султани. Според историческите предания пашата дотолкова харесал мястото, че без колебание отпуска от имперската хазна 30 000 гроша. С тях се построяват кервани и джамия върху вече разрушения православен храм. Наблизо имало баня, а панаирът продължава близо 40 дни. Евлия Чебели минава от тук и оставя записки за селото.
